МОТИВИ

                                                            към Присъда № 631/14.12.15г.

                                                            по НОХД № 948/2015г.

                                                            по описа на  СРС

 

Подсъдимия Н.Г.М. *** е предаден на съд за това, че на 16.05.2013 г. в гр. С., представяйки се с л.к. № 189918370/25.10.2004 год., издадена от МВР-С. на името на П.Г.М., умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официални документи - нотариална заверка за удостоверен подпис рег.№ 3113/16.05.2013 год. по описа на нотариус с рег.№ 307 на НК - З.Н. в Декларация за идентичност на имената на лицата П.Г.М. и П.Г. Йорданов и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, том III, общ per. №3112, дело №342/2013г. по описа на нотариус З.Н., вписан в НК под № 307, с район на действие РС-С., а именно самоличността на явилото се пред нотариуса лице и изявление от името на П.Г.М., че желае да извърши продажба на собствения си недвижим имот - нива пл.№ 077072, находяща се в местността „Ангелов Кулак”, землището на с. П., обл.С. на „Екопродукт” ЕООД, с.П., общ.С., ЕИК 118550472, представлявано от Н.Р.В., като документите са били съставени съгласно установения в ЗННД и ГПК /глава 54 „Нотариални производства”/ ред от нотариус с рег.№ 307 на НК - З.Н. ***, въз основа на заявление на частно лице- престъпление по чл.314 от НК

- за това, че на 16.05.2013 г. в гр. С., сам съставил неистински частни документи, а именно: Декларация по чл.264, ал. 1 от ДОПК от името на П.Г.М., Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на П.Г.М. и Декларация за идентичност на имената на лицата П.Г.М. и П.Г. Й., и ги е употребил пред нотариус с рег.№ 307 на НК - З.Н.,*** действие Районен съд гр.С., за да докаже, че не съществуват права и задължения, които съставляват пречка за извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот с пл.№ 077072, находящ се в местността „Ангелов Кулак”, землището на с. П., обл.С., с площ от 3,000 декара- престъпление по чл.309 ал.1 от НК

- и за това, че за времето от 13.05.2013 год. до 16.05.2013 год., в с.С. и в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.Р.В. - представляващ „Екопродукт” ЕООД, с.П., общ.С., ЕИК 118550472 относно самоличността си - че е лицето П.Г.Й. - собственик на недвижим имот - нива с пл.№ 077072, находяща се в местността „Ангелов Кулак”, в землището на с. П., обл.С., и може да прехвърли на представляваното от нея дружество собствеността върху имота, като с това причинил на „Екопродукт” ЕООД, с.П., общ.С. имотна вреда в размер на 1000 лв.- престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Пострадалото лице „Екопродукт” ЕООД, надлежно уведомено, явява се представител- управителя М.А.М.. Заявява, че желае да бъде конституирана като граждански ищец срещу подсъдимия М. в процеса. Беше предявен граждански иск в размер на нанесената вреда, съобразно обвинението за подс.М. т.е. в размер на 1 000 лева, представляващо обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието в едно със законната лихва от момента на деянието. Съда след като изслуша становището на другите страни в процеса счете предявеният гр.иск от постр. лице срещу подс.М. за допустим и своевременно предявен, поради което и го прие за съвместно разглеждане.

Районна прокуратура- Д., надлежно уведомена, явява се прокурор П.П. като  поддържа така повдигнатото обвинение изцяло.

В съдебно заседание гражданският ищец заяви, че поддържа гражданският си иск изцяло, така както е бил предявен от него и моли съда да се произнесе по него.

В първото по ред съдебно заседание подс.М. и брат му- св.П.М. не се явиха без уважителни причини, поради което съда им наложи глоба и разпореди тяхното принудително довеждане чрез органите на ОЗ”Охрана”, а относно подс.М. измени и мярката за неотклонение в най-тежката. С молба с вх.№ 9629/ 02.12.2015г. подс.М. заяви пред съда, че е бил подведен от кметството в с.Д. обл.С, тъй като са му казали, че следва да се яви в РС-Д., поради което и се е явил там, моли съда да отмени наложената му глоба, както и изменената му мярка за неотклонение. Отделно от това подс.М. иска от съда да му бъде назначен служебен защитник, тъй като желае да има такъв, а не разполага с парични средства. Съда след като се съобрази с молбата на подс.М. счете същата за основателна и отмени наложената му глоба, както и изменената му мярка за неотклонение. С разпореждане е изискал от АК-С. да бъде определен служебен защитник на подс.М., като видно от уведомително писмо с вх.№ 9848/ 09.12.2015г. на АК-С. за такъв е бил определен адв.В.Маринова при САК, поради което съда я назначи в съдебно заседание за служебен защитник на подс.М..

По същия ред беше депозирана и молба от св.П.М., който също заяви, че за първото съдебно заседание се е явил в РС-Д., тъй като е бил подведе от кметството и моли съда да отмени наложената му глоба. Съда след като се запозна с молбата на св.П.М. счете същата за основателна и отмени така наложената му глоба.

Процесуалният представител на подсъдимият, назначен като служебен защитник по време на съдебното производство по негово искане- адв.В.Маринова при САК заявява, че желае производството по делото да продължи по реда на Глава 27 от НК, а именно съкратено съдебно следствие, като заявява, че подзащитният и М. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В тази насока е и изявлението на самия подсъдим, който потвърди искането.

Районна прокуратура- Д. счита, че няма процесуални пречки за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК, поради което не се противопоставя производството да се гледа по този ред.

Подсъдимият Н.М. заяви, че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желае производството да продължи по реда на Глава 27 от НК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на материалите по делото установи, че са налице условията за производство по тази глава и съобразно разпоредбата на чл.370 ал.2 от НПК одобри отправеното искане от подсъдимият за провеждането на процедурата по гл. 27 от НПК- съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и производството продължи по реда на тази глава. Подсъдимият беше запознат с правата си по чл.371 т.2 от НПК като съда го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по реда на чл.371 т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Предвид процедурата по която започна да се движи производството по делото не бяха разпитани свидетелите, вещи лица и самият подсъдим, който призна изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните в хода на съдебното следствие  доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

През 2000 година, след сключен Договор за доброволна делба на съсобствени имоти /придобити по наследство от Т.И.И. /М./, акт № 118, том VI, рег.№ 3923/09.08.2000 год. по описа на нотариус с рег.№ 307 на НК-С., вписан в Служба по вписванията при РС-С. под № 3097, в том V, свидетелят П.Г.М. придобил право на собственост върху недвижим имот с пл.№ 077072 с площ от 3 декара, находящ се в местността „Ангелов кулак”, в земилището на с.П., общ.С., обл.С. Имотът отдал под аренда на „Екопродукт” ЕООД, с.П., общ.С., ЕИК с управител свид.М.М., за което получавал годишна рента.

Свид. П.М. имал двама братя и една сестра. Единият му брат - подс.Н.М., бил с 4 години по-малък от него, но двамата имали визуална прилика. Също така страдали от едно и също заболяване - „вродени деформации на стъпалото”, което имало видимо физическо проявление - затруднения при боравенето с горните крайници, поради деформация на пръстите. До края на 2013 год. свид.П.М. и подс.Н.М. живеели в един дом - къща, находяща се в с.Д., обл.С. Личните си вещи - дрехи, документи и др. свид.Пл.М. държал в шкаф от къщата. Подс.Н.М., както и брат му и сестра му, не били участвали в доброволната делба, в резултат на която през 2000 год. свид.П.М. придобил в индивидуална собственост имот с пл.№ 077072. Подс.М., обаче, считал, че имотът бил наследствен от майка им, поради което не следвало единствено брат му да е негов собственик. Поради тази причина решил да го продаде, без знанието и съгласието на брат си.

На 13.05.2013 год. подс.Н.М. отишъл в офиса на „Екопродукт” ЕООД в гр.С., за което знаел, че било арендатор на земята на брат му. Срещнал се със свид.Н.Р. - „Ръководител транспорт” към дружеството, която била упълномощена от управителя на дружеството и да закупува недвижими имоти от името и за сметка на „Екопродукт” ЕООД и да заплаща договорената цена /съгласно Пълномощно с нотариални заверки с per.№ 2085 и 2086/09.04.2012 год. на нотариус с рег.№ 307 в НК-С. с район на действие РС-С/. Подс.Н.М. се представил за брат си - П.М. и изразил желание да продаде собствения си имот, обработван от дружеството - нива с пл.№ 077072 в землището на с.П., общ.С. Свид. Р. се била срещала със свид.П.М. по повод облигационните отношения между него и „Екопродукт” ЕООД и знаела, че той е собственик на процесния имот. Не й бил известен фактът, че М. имал брат и не подложила на съмнение обстоятелството, че именно арендодателят на „Екопродукт” ЕООД я е потърсил. Съгласила се да закупи процесната земя, разбрали се за продажна цена и обяснила на подс.М. процедурата по прехвърлянето на имота, както и необходимите за това документи. Казала му, ще й бъдат нужни данните и от личната му карта, за да подготви документите. Подс.М. й представил личната карта, издадена на името на брат му П.М. - № 189918370/25.10.2004 год. от МВР-С., която бил взел по-рано от шкафа с личните му вещи. Представил и Договора за доброволна делба от 09.08.2000 год., съгласно който брат му придобивал собствеността върху процесния имот. На същия ден посетили Община С. и Общинска служба Земеделие и гори с.С., където били подадени Заявление № 1006/13.05.2013 год. за издаване на удостоверение за данъчна оценка на имота и Заявление № 471/13.05.2013 год. за изготвяне на скица и удостоверение за характеристики на имота. Поради заболяването на подс.М., свид.Р. попълнила лично заявленията вместо него.

След като необходимите документи били изготвени, на 16.05.2013 год. свид.Р. и подс.М. се явили в кантората на свид.З.Н. *** действие РС - С., вписан в НК – С. под per. № 307 за прехвърлянето на имота. Съставили и подали до нотариуса писмена молба за издаване на нотариален акт, обекгивиращ прехвърлянето на собствеността върху процесния имот от свид.П.М.- собственик на земята, на „Екопродукт” ЕООД, в която подс.М. положил подпис от името на брат си П.М., като продавач, а свид.Н.Р. се подписала като пълномощник на купувача. Представили необходимите за извършването на сделката документи, както и проект на нотариален акт. Подс.М. продължавал да се представя за брат си П.М.. И пред свид.З.Н. се легитимирал с издадената на името на брат му лична карта с № 189918370/25.10.2004 год. от МВР - С. Свид. Н. извършил проверка в Национална база данни „Български документи за самоличност” и „ГРАО” относно валидността на предоставените от страните документи за самоличност и посочените от тях лични данни. Справката била без визуализация на снимката в документа за самоличност. След като установил, че документите били валидни и посочените от страните данни били актуални, свид.Н. пристъпил към проверка дали били изпълнени особените изисквания на закона за съставянето на нотариалния акт. В представения титул за собственост /договор за доброволна делба/, удостоверения за данъчни оценки и скица на имота, фамилията на продавача била различна от посочената в документа му за самоличност /Й., а в личната карта - М./. Това наложило да бъде изготвена декларация за идентичност на имена, с която продавачът да удостовери, че имената П.Г.М. и П.Г.Й. били негови. Тази декларация била подписана от подс.Н.М. пред нотариус З.Н., който удостоверил подписа, положен от явилото се пред него лице, легитимиращо се като декларатор, с нотариална заверка с рег.№ 3113/16.05.2013 год. Пред нотариуса и купувача по сделката, подс. Н.М. подписал от името на брат си и две декларации, необходими за прехвърлянето на вещни права върху недвижим имот, които били приложени по нотариалното дело - Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК и Декларация за гражданство и гражданско състояние по чл.25, ал.8 от ЗННД. С тях декларирал, че нямал непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, че бил гражданин на Р България, че не бил семеен /не посочил имена на съпруга и номер и дата на сключен граждански брак в декларацията/. След констатацията, че явилите се пред него лица са легитимирани да сключат желаната от тях правна сделка /продавачът бил собственик, а представителят на купувача бил упълномощен да придобие имота/ и били изпълнени всички особени изисквания на закона, свид.Н., прочел съдържанието на нотариалния акт, с който П.Г.М. прехвърлял на „Екопродукт” ЕООД правото на собственост върху имот с пл.№ 077072 с площ от 3 декара, находящ се в местността,Ангелов кулак” в землището на с.П., общ.С. за сумата от 1000 лв. Подс.М. подписал нотариалния акт в графата „Продавач” и изписал ръкописно имената на брат си. Получил от свид.Р. сумата от 1000 лева, представляваща продажната цена. След съставянето на нотариалния акт, същият бил вписан в АВ, СВ-С. с вх.рег.№ 3718/16.05.2015 год., акт № 1, том IX, дело № 1579/2013 год., партидна книга 52664. Подс.М. изхвърлил личната карта на брат си, а получената от продажбата на имота сума изразходвал за лични нужди.

Известно време след прехвърлянето на недвижимия имот, свид. П.М. установил липсата на личната си карта, поради което подал молба до ОД-МВР-С. с вх.№ 11826 за обявяването й за изгубена/открадната. Същата била обявена за невалидна на 11.06.2013 год. /видно от данни за документ от информационна система ИИС - лист № 174/.

В края на 2013 год. свид. П.М. решил да продаде процесния имот, поради което отишъл в Община С. за да се снабди с необходимите за това документи /скица, данъчна оценка/. Служителите му обяснили, че имотът, за който желаел изготвянето на документи, не бил негова собственост и не било възможно да издадат на него исканите документи. Подал жалба в ОД-МВР-С., по повод на която било образувано настоящото досъдебно производство.

От приложените към материалите по делото заверени копия на документите, съдържащи се в нотариално дело № 342 от 2013 год. по описа на нотариус З.Н., per. № 307 на НК-С., с район на действие РС-С. е видно, че при съставянето на нотариалния акт са били представени договор за доброволна делба, съгласно който П.Г.М. придобил в индивидуален дял собствеността върху процесния недвижими имот, скица на имота от 13.05.2013 год., данъчни оценки от същата дата, Декларации от името на П.М. по чл.264 ДОПК и по чл.25, ал.8 ЗННД от 16.05.2013 год., Декларация за идентичност на имената, с нотариална заверка на подписа от 16.05.2013 год., квитанция за платена местен данък и такса за вписване. Към нотариалното дело са били приложени и копие на представената лична карта на продавача, както и разпечатка на направената справка в НБД Население.

От заключението на назначената по досъдебното производство съдебно-почеркова експертиза е видно, че подписите в графата „Продавач” на нотариалния акт за покупко- продажба на недвижим имот с пл.№ 077072, в позиция 1, графа „Молители” в Молба до нотариуса за изповядване на сделката, както и в графа „Декларатор” на Декларации по чл.264, ал.1 ДОПК, на Декларация по чл.25, ал.8 ЗННД и на Декларация за идентичност на имена с нотариална заверка на подписа, най-вероятно са изпълнени от подс.Н.М.. Ръкописният текст „П.Г.М.”, наличен под посочените по-горе подписи в изброените документи, е изпълнен от подс.Н.М.. Подписите в графите „Подпис” на Заявленията от 13.05.2013 год. за издаване на данъчна оценка - вх.№ 1006 и скица на процесния имот - вх.№ 471, както и текстът „получих 13.05.13” и подписът на втора страница на Удостоверение за данъчна оценка с изх.№ 6906001006/13.05.2013 год. не са изпълнени от подс.Н.М.. В нито един от изследваните документи подписите и ръкописните текстове не са положени от свид.П.М..

От приложената справка за съдимост на подсъдимия е видно, че Н.М. е бил реабилитиран по право и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства. При изграждането следва да се отбележи обстоятелството, че са налице доказателства, чието съдържание се определя от връзката с фактите по делото и кредитират изцяло с него. Още повече, че подс. М. приема изцяло изложените факти и обстоятелства в обвинителния акт и делото се разглежда по реда на Глава 27 в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция. Фактическите изводи, включени в предмета на обвинението се подкрепят от показанията на свидетелите П.Г.М. /л. 140-141/, М.Д.Д. /л. 142/, Н.Р. Вълканова /л.143/, З.И.Н. /л. 144/, М.А.М. /л.145/, обясненията на подсъдимия /л. 131-132/, заключението на съдебно- почерковата експертиза /л.150-168/, справката за съдимост, приобщените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

По пункт № 1 от обвинението- Подсъдимият Н.Г.М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл. 314 от НК - на 16.05.2013 год., в гр.С., представяйки се с л.к. № 189918370/25.10.2004 год., издадена от МВР-С. на името на П.Г.М., умишлено е станал причина да се внесат неверни обстоятелства и изявления в официални документи - нотариална заверка за удостоверен подпис рег.№ 3113/16.05.2013 год. по описа на нотариус с рег.№ 307 на НК - З.Н. в Декларация за идентичност на имената на лицата П.Г.М. и П.Г.Й. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №108, том III, общ per. № 3112, дело № 342/2013г. по описа на нотариус З.Н., вписан в НК под № 307, с район на действие РС-С., а именно самоличността на явилото се пред нотариуса лице и изявление от името на П.Г.М., че желае да извърши продажба на собствения си недвижим имот - нива пл.№ 077072, находяща се в местността „Ангелов Кулак”, землището на с. П., обл. С. на „Екопродукт” ЕООД, с.П., общ.С., ЕИК 118550472, представлявано от Н.Р.В., като документите са били съставени съгласно установения в ЗННД и ГПК /глава 54 „Нотариални производства”/ ред от нотариус с рег.№ 307 на НК - З.Н. ***, въз основа на заявление на частно лице.

Престъплението по чл.314 от НК криминализира т.нар. „посредствено лъжливо документиране”. За осъществяването му от обективна страна е необходимо деецът да е заявил неверни обстоятелства или изявления, които са били удостоверени от длъжностно лице в издаден от него официален документ. Установеният за издаването на документа ред следва да предвижда съставянето му въз основа само на направеното заявление, без извършването на проверка относно достоверността му.

Съгласно действащото законодателство /ЗЗД, ЗННД, гл.54 ГПК/, нотариусът извършва действия по различни нотариални удостоверявания, сред които и удостоверяване на подпис в частен документ и удостоверяване на правни сделки с недвижими имоти. Удостоверяването се осъществява в нотариално производство, чрез съставяне на съответен документ /нотариална заверка на подпис и нотариален акт/, което започва по молба на заинтересованата страна. При постигната договореност между страните за сключване на правна сделка с недвижим имот, молбата следва да бъде в писмена форма. В нотариалното производство нотариусът следи за изпълнение на особените изисквания на закона във връзка с установения ред за извършването на конкретния вид удостоверяване - лично явяване на страните, чиито волеизявления ще бъдат удостоверявани, правоспособност и дееспособност, местна компетентност. Той не извършва проверка относно достоверността на изявленията на страните, които удостоверява, а ги възпроизвежда ясно и недвусмислено в съставения от него документ. Поради тази причина нотариален акт, съставен за покупко-продажба на недвижим имот, както и извършено удостоверяване на подпис в частен документ, представляват официални удостоверителни документи, издадени от длъжностно лице, в кръга на службата му, по установения ред, въз основа на заявление от частно лице - писмена или устна молба до нотариуса за извършване на съответното нотариално действие.

По нормативно установения за това ред на 16.05.2013 год. нотариус З.Н. с рег.№ 307 на НК-София, е съставил процесните удостоверителни официални документи - Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 108, том III, общ.рег.№ 3112, дело № 342 от 16.05.2013 год. по описа на нотариус Зл.Н., съгласно който свид.П.М. прехвърля на „Екопродукт” ЕООД, с.П., обл.С., представлявано от свид.Н.Р., собствения си недвижим имот с пл.№ 077072 в землището на с.П., общ.С. и Нотариална заверка с № 3113/16.05.2013 год., с която е удостоверен подписът, положен от свид.П.М. в частен документ - Декларация за идентичност на имена от 16.05.2013 год. Издаването на тези документи е осъществено въз основа заявление на частно лице - писмена молба до нотариуса от страните по сделката, в която посочват постигнатата между тях договоренност и желанието им същата да бъде обективирана в предписаната от закона форма, за да породи правни последици и устна молба от явилото се пред нотариуса лице за удостоверяване положения от него подпис в частен документ. В процедурата по издаването на двата официални документа, подс.Н.М. се е представил за друго лице - брат си свид.П.М., като се е легитимирал с издадената на негово име л.к. № 189918370/25.10.2004 год. от МВР-С. По този начин той е изразил желание за продажба на собствения на брат му недвижим имот, представяйки се за собственика и от негово име е подписал Декларацията за идентичност на имената и нотариалния акт. Поради представянето му с чужда самоличност, в издадените официалните документи са били отразени неверни обстоятелства и изявления - че свид.П.М. е явилото се пред нотариуса лице, че именно той е постигнал договореност с представител на „Екопродукт” ЕООД, с.П. за продажбата на недвижимия имот и е изразил това желание пред нотариуса, както и че той е положил подпис в Декларацията от негово име за идентичност на имената. Отразените неверни обстоятелства и изявления, съгласно установения ред, се удостоверяват от нотариуса въз основа само на заявлението на лицето.

Авторството на деянието се установява от заключението на съдебно-почерковата експертиза, обясненията на подсъдимото лице, дадени от него по време на досъдебното производство, свидетелските показания, приложените писмени доказателства.

От субективна страна подс.Н.М. е извършил деянието при форма на вина пряк умисъл - той е съзнавал обществено-опасния характер на извършеното, предвиждал е произтичащите от него обществено-опасни последици - съставянето на официален документ, в който са били отразени неверни обстоятелства и изявления и е искал тяхното настъпване.

По пункт № 2 от обвинението- Подсъдимият Н.Г.М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл.309, ал.1 НК - На 16.05.2013 г. в гр. С., сам съставил неистински частни документи, а именно: Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК от името на П.Г.М., Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД от името на П.Г.М. и Декларация за идентичност на имената на лицата П.Г.М. и П.Г.Й., и ги е употребил пред нотариус с рег.№ 307 на НК - З.Н.,*** действие Районен съд гр.С., за да докаже, че не съществуват права и задължения, които съставляват пречка за извършване на разпоредителна сделка с недвижим имот с пл.№ 077072, находящ се в местността „Ангелов Кулак”, землището на с. П., обл.С., с площ от 3,000 декара.

От обективна страна подс.Н.М. е съставил неистински частни документи - Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, Декларация по чл.25, ал.8 от ЗННД и Декларация за идентичност на имена, с нотариална заверка на подписа, като и на трите декларации е придал вид, че са конкретно изявление на друго лице, различно от действителния им издател - свид. П.М.. И трите декларации са съставени на 16.05.2013 год., във връзка с изповядване на сделката за покупко-продажба на недвижим имот с пл.№ 077072 в землището на с.П., общ.С. Съгласно действащото законодателство, извършването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се допуска само ако продавачът няма непогасени задължения за данъци, мита и задължителни осигуровки, подлежащи на принудително изпълнение, което обстоятелство удостоверява с декларация. Отново с декларация всяка страна по разпоредителна сделка следва да удостовери гражданството си и семейното си положение. При настъпили промени в имената на страна по сделка в различните времеви периоди, това обстоятелство също следва да бъде удостоверено с декларация /с оглед преценката относно идентичност на лицето и правоспособността му за осъществяване на посоченото действие/. В конкретния случай на изготвената Декларация за идентичност на имената на свид. П.Г. е била извършена нотариална заверка на подписа. Същата не влияе на правната природа на самото волеизявление, а обуславя единствено съществуването на два документа върху една материална основа - частен /относно волеизявлението на лицето/ и официален - нотариалната заверка на подписа. Неистинността на декларацията касае именно изявлението на лицето - същото не изхожда от посоченото като негов автор лице, поради което именно в тази част представлява неистински частен документ.

След изготвяне на неистинските декларации, подс.Н.М. ги е представил пред нотариус Зл.Н., рег.№ 307 на НК-С., за докаже, че не съществуват права и задължения, съставляващи пречка за прехвърляне правото на собственост върху имота и постигнатата между него и „Екопродукт” ЕООД, с.П. договореност може да бъде обективирана в предписаната от закона форма. Авторството на деянието е безспорно установено от всички събрани по делото доказателства.

От субективна страна подс.Н.М. е извършил дянието с пряк умисъл - съзнавал е неговия обществено-опаснен характер, предвиждал е настъпването на вредните последици и е искал тяхното настъпване.

По пункт 3 от обвинението- Подсъдимият Н.Г.М. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл.209 ал.1 от НК - За времето от 13.05.2013 год. до 16.05.2013 год., в с.С. и в гр.С., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Н.Р.В. - представляващ Екопродукт ЕООД, с.П., общ.С., ЕИК 118550472 относно самоличността си - че е лицето П.Г.Й. - собственик на недвижим имот - нива с пл.№ 077072, находяща се в местността „Ангелов Кулак”, в землището на с. П., обл.С., и може да прехвърли на представляваното от нея дружество собствеността върху имота, като с това причинил на „Екопродукт” ЕООД, с.П., общ.С. имотна вреда в размер на 1000 лв.

От обективна страна подс.Н.М. е осъществил изпълнителното деяние чрез създаване на невярна представа у свид.Н.Р. относно самоличността си /че е лицето П.Г.М. - собственик на процесния имот/ и желанието на собственика на имота да го продаде, както и чрез поддържане на тази представа до финализиране на сделката със съставянето на нотариален акт и получаването на продажната цена на имота. Въвеждането в заблуждение относно самоличността на подсъдимия е започнало в офиса на „Екопродукт” ЕООД в гр.С., където подс.М. посетил свид.Р.. С последващите си действия по снабдяване с данъчни оценки и скици на имота от Община С., със съставяне и представяне пред нотариуса на необходимите за изповядване на сделката документи /декларации/, с легитимирането му отново като друго лице и подписването на нотариалния акт, с който се прехвърля собствеността върху недвижимия имот, подс.М. е затвърдил първоначално формираната невярна представа. Поради създадената невярна представа относно личността на лицето, с което договаря, и убеждението й, че именно то е собстевник на имота, за който договарят, свид. Р. се съгласява да закупи имота от името и за сметка на „Екопродукт” ЕООД, с.П. и извършва необходимите действия в тази насока. Съгласно Пълномощно с нотариални заверки рег.№ 2085 и 2086/09.04.2012 год. на нотариус с рег.№ 307 на НК-С., Р. притежава правомощието да извърши имуществено разпореждане за чужда сметка /упълномощена е да закупува земеделски земи от името и за сметка на дружеството и да заплаща договорената цена/. В следствие на извършеното имуществено разпореждане - изплащане на уговорената продажна цена от 1000 лв. неоснователно на подс.Н.М., който не е собственик на имота и съответно не може да прехвърли собствеността върху него, за „Екопродукт” ЕООД настъпва имотна вреда в този размер. Действията по закупуване на имота от името и за сметка на „Екопродукт” ЕООД и заплащането на сума, представляваща негова продажна цена свид. Н.Р. предприема единствено поради невярната представа, създадена в резултат на действията на подс.М., че той е друго лице, собственик на имота и желае да се разпореди с него. Деянието е довършено с неоснователното излизане от патримониума на Екопродукт ЕООД на сумата от 1000 лв. С деянието са били засегнати обществените отношения, свързани със свободното формиране на воля при разпореждане с имущество. За осъществяването му обаче /за поддържането на създадената невярна представа и в изпъление на намислената цел/, подс.М. е извършил действия, които са засегнали и друг непосредствен обект - обществените отношения свързани с установения ред и начин за съставяне и използване на документи. Тези действия са изпълнили обективните и субективните признаците на други предвидени в закона престъпления - описаните в пункт 1 и пункт 2 от обвинението престъпления по чл.314 и чл.309 ал.1 от НК. Авторството на деянието е безспорно установено от всички събрани по делото доказателства.

От субективна страна подс.М. е осъществил деянието с пряк умисъл - съзнавал е обществен-опасния му характер, предвиждал е обществено-опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Предмет на престъплението по чл.209 от НК / измама / са конкретните движими и недвижими вещи или други имуществени интереси по повод на които възникват тези правоотношения, в конкретния случай се касае за парични средства на стойност 1 000 лева, собственост на пострадалото лице. Престъплението по чл.209 от НК се характеризира с два предмета- измаменото лице и ощетеното имущество. Последното се намира във фактическата разпоредителна власт на измамения върху когото дееца упражнява своето пряко и непосредствено въздействие. Изпълнителното деяние за извършеното престъпление по чл.209 от НК се осъществява чрез действия- въвеждане и поддържане на заблуда от едно лице към друго, в случая от страна на подс.М. към пострадалият „Екопродукт” ЕООД. Това всъщност е и противоправното мотивиране на измаменият да извърши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане, което е и пряката причина за настъпването на съставомерните последици. Самото заблуждение представлява във всички случи невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно които заблуденият решава да направи имуществено разпореждане.

По своята същност престъплението по чл.209 от НК е резултатно увреждащо престъпление. Престъпния резултат се състои в имотната вреда на пострадалият. Степента на увреждане е измерима и изчислима в пари. Видно от данните и доказателствата по делото е, че не е последвала репарация на щетите от страна на подс. М..

Причини за извършването на престъпленията са ниската правна култура на подс. М., незачитането му на установения законов ред в страната за правото на собственост върху чужди вещи, както и намерението му да набави за себе си имотна облага по незаконен ред и начин.

При определяне на наказанието си и наказателната отговорност на подсъдимия съдът отчете както смекчаващите, така и отежняващите вината обстоятелства, а именно- предишните осъждания на подс. М., въпреки настъпилата реабилитация за тях, високата степен на обществена опасност на престъпленията, сравнително високият размер на нанесената вреда- 1 000 лева на едно пострадало лице, които не са възстановени като отежняващи вината обстоятелства. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчита направените самопризнания от страна на подс. М. по време на досъдебното и съдебното производство. При определяне на наказанието си съдът не констатира наличието на многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното от типичната за този вид престъпление, поради което и не приложи нормата на чл.55 от НК.

Поради факта, че съдебното производство се разви по реда на Глава 27 в хипотезата на чл. 371 т.2 от НК, т.е съкратено съдебно следствие пред първата инстанция, съда следва задължително да приложи разпоредбата на чл.58а от НК, поради което и на основание чл.314 от НК му наложи наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 / три / месеца, което изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години, на основание чл.309 ал.1 от НК му наложи наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 3 / три / месеца, което изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години и на основание чл. 209 ал.1 и чл. 58а ал. 1 от НК му наложи наказание по вид ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 / осем / месеца, което изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години. До този извод съда стигна анализирайки нормата на чл.58а от НК съобразно която в ал.1 при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.373 ал.2 от НПК / по който ред се разгледа и настоящето наказателно производство / съда определя наказанието лишаване от свобода като се ръководи от Общата част и намалява така определеното наказание с една трета. Съобразно нормата на чл.314 от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от свобода до 2 години или пробация, съобразно чл.309 ал.1 от НК- лишаване от свобода до 2 години и съобразно чл.209 ал.1 от НК наказанието, което следва да наложи съда е лишаване от свобода от 1 до 8 години. Относно наказанието „лишаване от свобода” съда в предвид материалите по делото счете, че следва да наложи на подс.М. наказание от този вид в минимален размер по първите две обвинения, а именно по чл.314 и чл.309 ал.1 от НК и в размер на 1 година за престъплението по чл.209 ал.1 от НК и съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК това наказание следва да се намали с една трета. В този случай съда намали съобразно нормата на чл.58а ал.1 от НК така определеното му наказание от 1 година лишаване от свобода и му определи наказание лишаване от свобода в размер на 8 месеца, което изтърпяване отложи за срок от 3 години.

Това наказание съда наложи на подсъдимият М., тъй като същият въпреки, че е осъждан, то към момента на извършването на деянията си е била настъпила реабилитация по право, която по своето естество заличава всички предишни осъждания. Щетите от престъплението, които са достатъчно високи не са били възстановени. Личността на деецът се характеризира с по- висока степен на обществена опасност. Той е осъждан за извършени други престъпления. Инкриминираното деяние е извършено след поредната присъда за умишлено престъпление. На следващо място, механизмът на извършване на престъплението сочи на по-висока степен на обществена опасност на самото деяние. Подсъдимият е извършил престъплението предумишлено и в светлата част на денонощието. Той предварително е бил мотивиран и е имал за цел да отнеме паричните средства от пострадалия чрез измамливи действия, следователно и въз основа на тези обстоятелства съда наложи наказание в минимален размер т.е. 1 година лишаване от свобода, което след редукцията по чл.58а от НК стана 8 месеца лишаване от свобода, тъй като не са налице предпоставките за прилагане нормата на чл.55 от НК.

С оглед нормата на чл.23 от НК съда следва задължително да определи едно общо наказание, когато деянията са извършени в условията на идеална или реална съвкупност, какъвто и настоящия казус, поради което и на основание чл.23 от НК съда групира така наложените по-горе наказания на подс.М. и му определи едно общо, а именно, най-тежкото измежду тях наказание по вид „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което изтърпяване отложи за срок от 3 години. Настоящия съдебен състав счете, че не следва да се прилага нормата на чл.24 от НК, поради което и не увеличи съобразно нормата на чл.24 от НК така определеното общо наказание на подс.М..

С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимия той е увредил и причинил имуществени вреди по недопустим и незаконен начин имуществото на „Екопродукт” ЕООД, който беше конституиран в качеството му на граждански ищец и в процеса, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат имуществените вреди на пострадалият от извършеното спрямо него престъпление. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните имуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 1 000 лева. При определяне на размера се взе в предвид размера на имуществените вреди, начина по който са били извършени, обстоятелствата и обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др. Що се касае за акцесорното искане за законна лихва от датата на увреждането, то то е напълно основателно, тъй като според чл.114 ал.3 от ЗЗД вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84 ал.3 от ЗЗД.

Подсъдимият М. следва да заплати и сумата от 260,43 лева по сметка на ОД на МВР-С., представляващи разноски по време на досъдебното производство и сумата от 15 лева по сметка на РС-С., представляващи разноски по делото за експертизи до настоящия момент от производството. Освен това подс.М. следва да заплати и дължимата ДТ за разгледан в наказателното производство граждански иск, представляваща 4% върху уважената му част или в случая ДТ в размер на 40 лева, която следва да заплати по сметка на РС-С..

На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът с оглед събраните по делото доказателства относно обществената опасност на деянието и дееца отмени взетата спрямо него мярка за неотклонение ”ПОДПИСКА”.

Съдът счита, че в този вид и размер наложеното наказание на подсъдимия ще изиграе своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.

Водим от тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

                                                                      РАЙОНЕН   СЪДИЯ :……………….

                                                                            / М. ХРИСТОВ /